Ралица. Красиво име на едно добруджанско село. Сигурно и селцето е било красиво. Красиво селце, в сърцето на красивата и плодородна Добруджа. От Ралица са корените на моя род.
Уви, аз нямам спомени от времето, когато в него е кипял живот макар да съм проходил на неговата земя. Моята памет пази картини от времената, когато то беше заличено от картата. Тогава все още имаше няколко останали къщички. Не знам, колко селища са изчезнали по същия начин в годините на социализма. Дано не са много, защото гледката от едно бивше село е тъжна. Всъщност като се замисля в днешно време гледката от все още съществуващите български села също не е весела. Но това е една друга тема.
Сега думата ми е за Ралица. Бях там през укинда и се почувствах ужасно. Не е останало нищо. Ама съвсем нищо. Навсякъде е обрасло с бурени. Даже останки от къщи няма. Нищичко. Само основата на селския кладенец самотно напомня за водата, която е текла в неговото корито.
Припомних си историята за изчезването на селото, която са ми разказвали. Поразпитах все още живи раличани за причинините, които са довели до този резултат. Те ми разказаха, че АПК (Аграрно промишлен комплекс) Балчик и хората, които са го управлявали в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век са допринесли да се случи необратимото. Конкретните факти сигурно са такива. Но аз си мисля, че тогавашната държава е виновна. Че държавната власт с лека ръка просто е издала съответния указ и Ралица е престанало да съществува. Просто така.
Разбира се сигурно могат да се правят анализи (а може би са правени вече такива) за тенденцията селяните да бъдат погражданени и преселени в характерните за всички наши днешни по-големи градове панелни комплекси. Нещо не ми се анализира. Няма и смисъл. Нищо няма да допринеса с моите размисли за съжаление. Историята е приключила отдавна. Останали са само тъжната гледка от пълното с бурени място и спомените на онези, които ги имат.
А името наистина е прекрасно, жалко!
15.06.2009 02:40
